Тол системата в България от няколко години е обект на критики и разследвания, свързани с управлението на публични средства и прозрачността на обществения фонд. Най-новият скандал с австрийската фирма Kapsch само задълбочава тревогите относно начина, по който държавните институции сключват договори и разходват милиони от данъците на българските граждани.

Как започна всичко: Обществените поръчки на тол системата

След въвеждането на тол системата, целяща да осигури ефективно и справедливо таксуване на тежкотоварните превозни средства по българските пътища, държавната Агенция „Пътна инфраструктура“ избра австрийската компания Kapsch за доставчик на необходимия софтуер и услуги.

Общата стойност на договорите, подписани с компанията, възлиза на около 180 милиона лева. Парите са платени с цел изграждане и поддръжка на тол системата, която трябва да бъде стратегически елемент от пътната инфраструктура в страната.

Основният проблем: Липсата на собственост върху софтуера

Обаче, след години на работа и милиони левове инвестирани в проекта, се разкрива тревожен факт: държавата не притежава собственост върху основната част от софтуера, който управлява цялата тол система. Всички права остават изцяло в ръцете на фирмата Kapsch, което поставя под въпрос устойчивостта и контрола на този ключов за страната проект.

Това означава, че държавата не може да упражнява пълен контрол върху системата, която е жизненоважна за събиране на приходи и поддръжка на пътищата, а също така не може да я развива или модернизира без съгласието на външния доставчик.

Новият договор: Договаряне без обявление и открита зависимост

Още по-удивително е, че въпреки тази ситуация, през последните месеци Агенция „Пътна инфраструктура“ подписа нов петгодишен договор с Kapsch. Процедурата също беше проведена чрез договаряне без предварително обявление, използвана често при аварийни или силно специфични услуги, но в този случай предизвиква критики за липса на конкурентност и прозрачност.

В текста на договора държавата открито признава, че Kapsch контролира голяма част от софтуера и носи пълните права върху него. По този начин се създава система, в която държавният бюджет продължава да финансира проект, но реалният контрол и риск остават при частния доставчик.

Защо този скандал е толкова важен за обществото?

• Липса на прозрачност: Обществените поръчки за стратегически проекти трябва да са максимално открити, а процедурата по договаряне без обявление позволява изолиране на конкуренцията и влошава доверието на гражданите.
• Обвързаност с един доставчик: Когато държавата зависи от един-единствен доставчик за критична инфраструктура, това поставя рискове за сигурността и качеството на услугите.
• Използване на публични средства: Изразходването на огромни суми от националния бюджет без ясен юридически контрол върху собствеността и управлението на активите води до съмнения за ефективност и корупция.
• Стратегическа важност на тол системата: Като система, която събира приходи от пътните превозни средства и подпомага поддръжката на пътищата, тол системата трябва да бъде сигурна, устойчива и независима.

Какво показва този случай за държавните институции?

Случаят с Kapsch и тол системата илюстрира широкоразпространен проблем в рамките на българското административно и обществено управление:

• Недостатъчен контрол: Липсата на ясни механизми за контрол и мониторинг на обществените поръчки позволява гъвкавост, която може да бъде експлоатирана.
• Несъответствие със стандартите за прозрачност: Процедурите по договаряне без предварително обявление подкопават конкуренцията и възможността да бъде избран най-добрият и най-изгодният оферент.
• Рискове за националната инфраструктура: За разлика от други държави, които се стремят да развиват собствен софтуер или да пазят правата си, в България държавата продължава да бъде зависима от външен доставчик без адекватни гаранции.

Какви са възможните решения и стъпки напред?

За да се избегнат подобни случаи в бъдеще, е необходимо да се предприемат конкретни мерки, които да гарантират прозрачността, контролa и ефективното разпределение на обществените средства:

• Приемане на законодателство и регулации, насърчаващи публичността: По-стриктни изисквания към обществените поръчки, особено при стратегически проекти.
• Диверсификация на доставчиците: Избягване на монополно положение, чрез конкурсни процедури и насърчаване на конкуренцията.
• Установяване на права върху интелектуалната собственост: Държавата трябва да задържа собственост или поне частични права върху софтуера, за да запази контрол и независимост.
• Независим финансов и технически контрол: Създаване на механизми за постоянен мониторинг на изпълнението на договорите и качество на услугите.

Заключение

Скандалът с тол системата и държавните поръчки, свързан с австрийската компания Kapsch, хвърля светлина върху сериозни проблеми в управлението на обществените средства и стратегическите инфраструктурни проекти в България. Липсата на собственост върху софтуера, неясната процедура на договаряне без предварително обявление и продължаващата зависимост от един доставчик са сериозни сигнали за необходимост от реформи.

Държавата и обществото заслужават прозрачност, контрол и отговорност при управлението на националните ни ресурси. Надеждата е, че този скандал ще бъде катализатор за подобрение и ще насърчи по-добрата регулация и практика при възлагането на обществени поръчки, особено в сфера с толкова голямо значение за икономиката и гражданите.